Борис Накев
Роден съм на 5 януари 1989 г. в Сливен. Родът на баща ми е от Пиринска Македония, потомък съм на Наум Накев – виден деец на ВМОРО и един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание.
Началното си образование завърших във вече несъществуващото училище „Хаджи Димитър“ в Сливен с отличен успех, грамота и отличие за „Буквар на класа“. Започнах гимназиалното си образование в 8 ОУ „Арсений Костенцев“ в Благоевград, но го завърших в ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.
В гимназиалните си години в Югозапада играех футбол за „Македонска слава“ – Симитли, като част от този отбор спечелих златен медал за България на интернационален юношески турнир в Барселона, Испания.
На 15 години се записах в националистическата организация БНС. Като ученик в Сливен оглавих регионалната структура, а по-късно в София станах ръководител на идеологическата подготовка за цялата софийска организация, част от Националния съвет на организацията, репортер и автор на видеоматериали за предаването „Национална гвардия“ по ББТ. Съратниците ми ме наричаха „Младият д-р Гьобелс“ заради високите ми постижения в сферите на изкуствата, медиите и PR-а. На 20 години окончателно напуснах БНС и се впуснах в частни инициативи и бизнес, като прекарах част от живота си в Италия.
Приблизително по това време започнах да се занимавам и професионално с рап музика, подписвайки се с псевдонима Studenta – с автентично и оригинално звучене, скрит зад маска във видеата, позволявайки си да изричам на глас и то високо, пред микрофон, неща, които повечето рапъри нямаха смелостта да кажат. Бях бързо оценен и получих предложения за договор от българската звукозаписна компания Kartela Records и полската EEStreetStyle, но бързият успех и слава ми създадоха много врагове, които направиха всичко възможно да ме спрат. Въпреки това през 2013 г. издадох дебютния си албум „Дяволът ми каза“, с лиценз от Министерството на културата и издаден от българо-германската продуцентска къща Facing The Sun. През 2014 г. станах част от национално хип-хоп турне, в рамките на което излязох на една сцена с Alex P, Dee & X, Sarafa, Bobo, ECCC и други именити български изпълнители, включително и с американската суперзвезда Waka Flocka Flame. През 2014 г. записах кино и телевизионна режисура в Софийския арт колеж по екранни изкуства, с директор и основател, вече покойния кинодеец Слав Едрев. Там развих общата си култура в средите на изкуствата, придобих нови арт похвати и технически умения и се запознах с редица талантливи млади хора, мои колеги по онова време.
Не прекъсвах рап заниманията си паралелно с ученето, но след скандално интервю за 359hiphop от вечерта на 16.05.2015 г. станах жертва на кърваво покушение в столичния нощен клуб „Червило“. Това беше ясен сигнал както лично за мен, така и за хората в рап средите и за цялото общество, че живеем в страна, в която не всеки може свободно да говори това, което мисли, а съществуват неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Бях пребит с особена жестокост от група хора, пред камери и десетки свидетели, а случаят не стигна дори до прокуратурата, камо ли до съдебен процес. Съпротивата ми срещу несправедливостите ми създаде единствено проблеми с властите, които се задълбочаваха след всеки мой бунт и протест. Когато ситуацията за мен в България стана нетърпима, напуснах страната и заминах за Австрия през есента на 2017 г.
Макар новият ми живот зад граница да стартира добре, за този нов и силен старт се чу и в България, поради което срещу мен бяха приложени нови подривни тактики. Този път не побой, а до Виена и специално за мен беше изпратена жена, която харесвах, натоварена с мисията да ме съсипе финансово и ментално — както и се случи. Оттам нататък излязох извън орбита и животът започна да ме блъска от всички страни и по всички фронтове. Накрая се озовах зад решетки. Съдиха ме за пропагандиране на фашистка идеология по Закона за денацификация на Австрия от 1947 г., който по принцип е писан за военнопрестъпници и отявлени членове на Националсоциалистическата партия на Германия, но това е друга и дълга тема. За добро или зло, минах и през това изпитание, а именно, вървейки през него, станах писател, написвайки дебютната си по хронология книга „Конспирацията Накев“ и редица други след нея.
Лежах близо пет години, като бях освободен и съответно депортиран навръх 36-ия ми рожден ден — 05.01.2025 г., в компанията на трима цивилни австрийски агенти, които ме предадоха на българските власти на летище „Васил Левски“. Роден съм на 5 януари 1989 г. в Сливен. Родът на баща ми е от Пиринска Македония, потомък съм на Наум Накев – виден деец на ВМОРО и един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание.
Началното си образование завърших във вече несъществуващото училище „Хаджи Димитър“ в Сливен с отличен успех, грамота и отличие за „Буквар на класа“. Започнах гимназиалното си образование в 8 ОУ „Арсений Костенцев“ в Благоевград, но го завърших в ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.
В гимназиалните си години в Югозапада играех футбол за „Македонска слава“ – Симитли, като част от този отбор спечелих златен ...
Началното си образование завърших във вече несъществуващото училище „Хаджи Димитър“ в Сливен с отличен успех, грамота и отличие за „Буквар на класа“. Започнах гимназиалното си образование в 8 ОУ „Арсений Костенцев“ в Благоевград, но го завърших в ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.
В гимназиалните си години в Югозапада играех футбол за „Македонска слава“ – Симитли, като част от този отбор спечелих златен медал за България на интернационален юношески турнир в Барселона, Испания.
На 15 години се записах в националистическата организация БНС. Като ученик в Сливен оглавих регионалната структура, а по-късно в София станах ръководител на идеологическата подготовка за цялата софийска организация, част от Националния съвет на организацията, репортер и автор на видеоматериали за предаването „Национална гвардия“ по ББТ. Съратниците ми ме наричаха „Младият д-р Гьобелс“ заради високите ми постижения в сферите на изкуствата, медиите и PR-а. На 20 години окончателно напуснах БНС и се впуснах в частни инициативи и бизнес, като прекарах част от живота си в Италия.
Приблизително по това време започнах да се занимавам и професионално с рап музика, подписвайки се с псевдонима Studenta – с автентично и оригинално звучене, скрит зад маска във видеата, позволявайки си да изричам на глас и то високо, пред микрофон, неща, които повечето рапъри нямаха смелостта да кажат. Бях бързо оценен и получих предложения за договор от българската звукозаписна компания Kartela Records и полската EEStreetStyle, но бързият успех и слава ми създадоха много врагове, които направиха всичко възможно да ме спрат. Въпреки това през 2013 г. издадох дебютния си албум „Дяволът ми каза“, с лиценз от Министерството на културата и издаден от българо-германската продуцентска къща Facing The Sun. През 2014 г. станах част от национално хип-хоп турне, в рамките на което излязох на една сцена с Alex P, Dee & X, Sarafa, Bobo, ECCC и други именити български изпълнители, включително и с американската суперзвезда Waka Flocka Flame. През 2014 г. записах кино и телевизионна режисура в Софийския арт колеж по екранни изкуства, с директор и основател, вече покойния кинодеец Слав Едрев. Там развих общата си култура в средите на изкуствата, придобих нови арт похвати и технически умения и се запознах с редица талантливи млади хора, мои колеги по онова време.
Не прекъсвах рап заниманията си паралелно с ученето, но след скандално интервю за 359hiphop от вечерта на 16.05.2015 г. станах жертва на кърваво покушение в столичния нощен клуб „Червило“. Това беше ясен сигнал както лично за мен, така и за хората в рап средите и за цялото общество, че живеем в страна, в която не всеки може свободно да говори това, което мисли, а съществуват неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Бях пребит с особена жестокост от група хора, пред камери и десетки свидетели, а случаят не стигна дори до прокуратурата, камо ли до съдебен процес. Съпротивата ми срещу несправедливостите ми създаде единствено проблеми с властите, които се задълбочаваха след всеки мой бунт и протест. Когато ситуацията за мен в България стана нетърпима, напуснах страната и заминах за Австрия през есента на 2017 г.
Макар новият ми живот зад граница да стартира добре, за този нов и силен старт се чу и в България, поради което срещу мен бяха приложени нови подривни тактики. Този път не побой, а до Виена и специално за мен беше изпратена жена, която харесвах, натоварена с мисията да ме съсипе финансово и ментално — както и се случи. Оттам нататък излязох извън орбита и животът започна да ме блъска от всички страни и по всички фронтове. Накрая се озовах зад решетки. Съдиха ме за пропагандиране на фашистка идеология по Закона за денацификация на Австрия от 1947 г., който по принцип е писан за военнопрестъпници и отявлени членове на Националсоциалистическата партия на Германия, но това е друга и дълга тема. За добро или зло, минах и през това изпитание, а именно, вървейки през него, станах писател, написвайки дебютната си по хронология книга „Конспирацията Накев“ и редица други след нея.
Лежах близо пет години, като бях освободен и съответно депортиран навръх 36-ия ми рожден ден — 05.01.2025 г., в компанията на трима цивилни австрийски агенти, които ме предадоха на българските власти на летище „Васил Левски“. Роден съм на 5 януари 1989 г. в Сливен. Родът на баща ми е от Пиринска Македония, потомък съм на Наум Накев – виден деец на ВМОРО и един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание.
Началното си образование завърших във вече несъществуващото училище „Хаджи Димитър“ в Сливен с отличен успех, грамота и отличие за „Буквар на класа“. Започнах гимназиалното си образование в 8 ОУ „Арсений Костенцев“ в Благоевград, но го завърших в ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.
В гимназиалните си години в Югозапада играех футбол за „Македонска слава“ – Симитли, като част от този отбор спечелих златен ...
Автобиография
Роден съм на 5 януари 1989 г. в Сливен. Родът на баща ми е от Пиринска Македония, потомък съм на Наум Накев – виден деец на ВМОРО и един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание.
Началното си образование завърших във вече несъществуващото училище „Хаджи Димитър“ в Сливен с отличен успех, грамота и отличие за „Буквар на класа“. Започнах гимназиалното си образование в 8 ОУ „Арсений Костенцев“ в Благоевград, но го завърших в ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.
В гимназиалните си години в Югозапада играех футбол за „Македонска слава“ – Симитли, като част от този отбор спечелих златен ...