Анабела
Прегледай съдържанието
Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
Анотация
Луната - старата кокетка,махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
Инфо
Жанрове
Страници
44
Формат
A5 (14,8Х21 см)
Език
Вид книга (подвързия):
Мека подвързия
Вътрешни страници - Цветност
Цветни
ISBN
978-131-181-943-7
Година на издаване
Дизайнер на корицата
Доставка на
24-03-2023 или 28-03-2023