Антоний Танков

Из дивия северозапад

Прегледай съдържанието

Има едно чудно место на света, има едни чудни ора с чуден говор, които обитават това место. Винаги подценявани и винаги взимани с насмешка, незаслужено забравени от дръжава, от управници и от господ. Наричат го Северозападнала България, а некога тая западнала област е хранила столицата с провизии. Убава е нашата земя и плодородна. Убави са и нашите ора със специфичната си любезност, от която повечето се плашат. Грубички и недодялани са нашите селяци, но са се напатили от всекакви лоши управници, от всекакви мошеници и изедници. Затова носат такава маска, но ако ги опознаеш ич не са лоши. Просто мразат некой да ги шашави и да ги праи на луди. Бунтовете тук ич не са били редкост, като поровиш у миналото такива са въстанието на Константин и Фружин (1404), Чипровско-Тимошкото въстание (1688), Манчовата буна (1836), Върбан Пеновата буна (1837), Белоградчишкото въстание (1850), битката на доброволци в Сръбско-Турската война водени от руският капитан Николай Алексеевич Киреев (1876) и Септемврийското въстание (1923). И ния сме заслужили достойното си место у създаването на таа дръжава и затава са завръщаме от полето на забравата, за да покажеме, че ни има, че сме живи, че умеме да обичаме, както и да мразиме. Приятно четенье!