А до тогава...
Раздяла хлопа на вратата,
завинаги и за последно.
Ще се скриеш от очите ми, мамо,
а не знам дали дори го осъзнавам.
Ще имам ли сили да те докосна,
не искам да повярвам, че те няма.
Ще те гледам като картина на стената,
и няма да ми кажеш нищо вече.
Тялото ти само ще лежи,
а душата ти - дали съзнава,
че ще се срещнем, може би,
накрая на моя живот, а до тогава ...
14.10.2013 година
Галина Петрова Данкова
А до тогава...
Раздяла хлопа на вратата,
завинаги и за последно.
Ще се скриеш от очите ми, мамо,
а не знам дали дори го осъзнавам.
Ще имам ли сили да те докосна,
не искам да повярвам, че те няма.
Ще те гледам като картина на стената,
и няма да ми кажеш нищо вече.
Тялото ти само ще лежи,
а душата ти - дали съзнава,
че ще се срещнем, може би,
накрая на моя живот, а до тогава ...
14.10.2013 година
Галина Петрова Данкова...
Анотация
А до тогава...
Раздяла хлопа на вратата,
завинаги и за последно.
Ще се скриеш от очите ми, мамо,
а не знам дали дори го осъзнавам.
Ще имам ли сили да те докосна,
не искам да повярвам, че те няма.
Ще те гледам като картина на стената,
и няма да ми кажеш нищо вече.
Тялото ти само ще лежи,
а душата ти - дали съзнава,
че ще се срещнем, може би,
накрая на моя живот, а до тогава ...
14.10.2013 година
Галина Петрова Данкова