Анотация

"Африка. Глътка въздух между смилащите челюсти на Америките и болестите на Стария континент. Детска шепичка, свита в юмруче. Надежда за бъдеще. Пръстите се разтварят. Върху дланта - планински кристал с две връхчета. Малко и голямо. "Това сме ние с теб, мамо". Тази книга е писана повече от 10 години с голяма доза самоирония и светла тъга. Независимо дали действието се развива в джунглата, на арените за петли, в пустинята, из провинциалните улици на соца или из алеите на софийските паркове, в Калифорния или Хаити, в Лимпопо или край огнището на баба, в търбуха на Йоханесбург или в Пешавар, в Судан или в Еквадор, в Чипровци или в Константинопол, много отдавна или преди броени дни, темите са вечни и близки до всеки от нас – обичта от всякакъв род и вид, предателството към другите и към себе си, отмъщението и прошката, неотменността на живота и смъртта, преходността и ограниченията на човешката природа. И още - съдбата на емигранта, капаните на конформизма, лутанията и битките на героите в стремежа им да се съхранят като монолитни личности. Човек не може да емигрира от себе си. Затова, навсякъде по света, той носи раничка с въпроси; и размисълът над тях осмисля всяка спирка по пътя му напред."