izdavam logo
Прегледай съдържаниетоЛетен облак

Летен облак

Анотация

ЛЕТЕН ОБЛАК Владислав Любомиров Недялков е роден на 12.02.1979 година в Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва „Икономика” в Университета за национално и световно стопанство, където завършва бакалавърска и магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”. Стиховете в книгата подредих по хронологичен ред, за може да се проследи развитието на автора. Причината да избера за заглавие на поетичната книга „Летен облак” е не защото в книгата има стихотворение със същото заглавие, а защото първо книга с такова заглавие не съм срещала, после то се запомня бързо, а това е важно, както за книгата, така и за автора и защото характера на лирическия герой е като летен облак, който ту е пухкав, красив и ефирен –приижда и отминава бързо; ту има сила да гърми и трещи, но докосне ли го слънцето с топлите си лъчи, се потапя бързо в прегръдката му; ту великодушно препраща топъл освежаващ, весел, напоителен и красив дъжд, за да целуне душите на читателя и с красотата си да ги пречисти, да ги разцъфти, да ги облагороди за живот; човек, който умее бързо да прощава. Както летният облак от Небето вижда, че хората са еднакви и не ги дели, така лирическият герой на автора вярва, че „светът е жив, когато се обичаме”. Владислав Недялков пише любовна, социална, гражданска поезия. В творчеството му има и друга тематика. Любовните му стихове са въздействащи, затрогващи, тъжни, истински, топли, мелодични и много образни, с хубави сравнения и метафори и с добър подбор на думите. От тях струи нежност и копнеж, тъга и примирение, доброта и любов – „Животът мой полека си отива по път широк, де нигде не отвежда. Де няма радост в спомена частица, в мъглите тъмни слабо мержелее… … Любов, изгубена една Звездица, дали в небето мое ще изгрее?!”, от „Любов, изгубена една звездица”, „Душата ми от скърби е скована, омърсена от злите людски хули, платила на ласкателствата дана, предателство жестоко я обрули” – „Угаснала свещичка”, „Не отлитай от моята стая нощес, птицо моя, любов, теб желая! Виж, стените ни вече са златен кафез! Де ще ходиш,отвън е безкрая” от „Златен кафез” и др. Социалната и гражданската поезия на автора е емоционална и топла, хуманна и разтърсваща. „Прегърнали с тела фенера, два малчовци самотно зъзнат с помръкнали лица, без вяра по тях снежинките се хлъзгат… Единият държи кашонче, събира дребните парички, а другият в едно балтонче и с дрян в премръзнали ръчички, посреща късни минувачи по път, где нигде не отвежда” от „Бедни сурвакарчета”, „Българийо плачеш ли днес окрадена, бедна и чужда, за своите дечица в потрес, за своите дечица във нужда? „За Гери дарете надежда”, „за Данчо да може да ходи”, „на Съни съдбата отрежда, зла болест на три го споходи” и други. Отстоявайки своята гражданска позиция, авторът има очи и сърце за чуждата мъка. Той носи Любовта в душата си. Владислав Недялков има стихотворения и с фолклорни мотиви, които са знак за родолюбие – „Жали, горо”, „Девойко, мари хубава”, „Легенда за Родопа” и други. В „Легенда за мартеницата” той отразява историята и традицията на един от най-българските ни празници, в който „всички за здраве, късмет и сполука с бяло-червени конци се закичват”. На добър час на поетичната му книга „Летен облак”! На автора – Владислав Недялков, здраве, вдъхновение и нови необятни хоризонти в живота и творчеството! Латинка Златна – поетеса и преводач

Инфо

Жанрове
Страници
90
Вид книга (подвързия):
Твърда подвързия
Вътрешни страници - Цветност
Черно/бели
Формат
A5

Купувам

x бр.