Светла Павлова - Фейт
-
Преглътнати многоточия
Прегледай съдържанието
В този свят, в който няма нищо ново под слънцето, всичко е до болка прозрачно, преживяно до втръсване, дори и интимната любов : ”Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността. В натюр.” Нищо по-различно : ”За приказка нова не стигат пера...”
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала преди всичко: ” Човекът в теб съм що дълго мълча.”
В този свят, в който няма нищо ново под слънцето, всичко е до болка прозрачно, преживяно до втръсване, дори и интимната любов : ”Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността. В натюр.” Нищо по-различно : ”За приказка нова не стигат пера...”
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала...
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала...
Прочети още
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала преди всичко: ” Човекът в теб съм що дълго мълча.”
В този свят, в който няма нищо ново под слънцето, всичко е до болка прозрачно, преживяно до втръсване, дори и интимната любов : ”Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността. В натюр.” Нищо по-различно : ”За приказка нова не стигат пера...”
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала...
Анотация
В този свят, в който няма нищо ново под слънцето, всичко е до болка прозрачно, преживяно до втръсване, дори и интимната любов : ”Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността. В натюр.” Нищо по-различно : ”За приказка нова не стигат пера...”Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала...
Прочети още