Анотация

Една от любимите теми за приказки между зрелите момчета е тая за родната казарма, през която всички до набор 1987 щът или нещат са минали, защото от 1-ви януари 2007 г. наборната служба отпадна. Вече имаме професионална наемна армия и оди да служи само кой сака и кой от тия го одобрат след конкурс. Вече младежете не одат войници, не умеат да маршируват, да отдават чест, да шият якички, да борават с оръжие, не знаат кво е дневалство и караул. Забрави се вече войнишкият фолклор, войнишките майтапи. Народът има мъдрост, че жена, дека неа раждала и мъж, къде неа одил войник нищо не става од них. Я па викам, че тия мунчета, дека не са служиле нищо особено не са изгубиле. Имало а живот и преди, и по време на казармата и ше има още длъго след неа. Въпрос на чест за всеки мъж или едно от гнусните извращения упражнявани от корумпираната, просешка дръжава върху нейните синове е военната повинност? Четейки разказете едни ше си припомнат техните военни преживявания, а други ше съпреживеят казармата без да се налага да си губат времето там.