Ваня Ангелова
- Юначе

Прегледай съдържанието

Мъничко юначе
иска да заплаче.
Само че обаче
все криви мустаче
и не му се плаче.
Как да се изправи
в гъстите морави,
без да се забави
с две краченца здрави?
Слънцето занича.
Иска да потича
радостно с детето
някъде в полето.
Смее се и ето!
Вече е момче то!
Втурва се да бяга,
както му приляга.
Как да го достигне?
Щом се в миг въздигне
с птичките в небето,
жарва му вратлето.
В бащините двори
мама му говори:
– Славното юначе
никога не плаче!
Имаш си калпаче,
в джобчето – петаче…
Не криви мустаче,
щом не ти се плаче!
Вятърко му смигна.
Малкият се вдигна,
него да догони
в цъфналите клони.
Ах, какво юначе!
Никога не плаче!
Весело се смее,
както то умее!