Тази сутрин Мария се събуди по-рано от всякога, защото сърцето ѝ туптеше от вълнение и радост. Днес беше нейният рожден ден — тя навършваше цели седем години! Слънчевите лъчи се промушваха през завесите и рисуваха златисти петна по стените на стаята, сякаш самото слънце искаше да я поздрави. Мария скочи от леглото и се завъртя на пръсти, усещайки как роклята на пижамата се разлита около нея като крилата на пеперуда. Из цялата стая имаше наредени плюшени играчки и книжки с приказки за принцеси, защото принцесите бяха нейното най-голямо обожание. По рафтовете блестяха розови и лилави декорации, а на вратата висеше венец от хартиени цветя, направен от мама още снощи. Миризмата на прясно изпечена торта се носеше от кухнята и гъделичкаше нослето на Мария по най-приятния начин. Тя погледна в огледалото, усмихна се широко и прошепна: „Днес ще бъде най-хубавият ден в целия ми живот!"

Мария изтича по стълбите толкова бързо, колкото само краката ѝ позволяваха, и се озова право в прегръдките на мама и тате. „Честит рожден ден, скъпа принцесо наша!" — извикаха те едновременно и я засипаха с целувки по бузките. Трапезарията беше украсена с розови и сребристи балони, които се люлееха леко от движението на въздуха и блестяха в сутрешната светлина. По масата имаше наредени разноцветни панделки, конфети и малки звездички от фолио, които трептяха като истински звезди. Мама беше приготвила любимата закуска на Мария — палачинки с ягоди и мед, поднесени на розова чиния с форма на корона. Тате постави на главата на Мария малка тиара от блестящи камъчета и каза: „Днес ти си истинска принцеса!" Мария се засмя с цялото си сърце, а очите ѝ светнаха като две малки звездички. Тя погали балоните, вдиша аромата на ягодите и усети, че денят вече е по-хубав от всяка приказка.

Скоро вратата на вкъщи се отвори и влязоха нейните приятелки — Ивана, Соня и малката Поли с две сплетени плитки. Всяка от тях носеше пакет, завит в цветна хартия и завързан с панделка, а лицата им светеха от радост и нетърпение. Мария ги посрещна с широко разтворени ръце и всички се прегърнаха в едно голямо, топло кълбо от смях и вълнение. Стаята веднага се изпълни с детски гласове, смях и весело бъбрене, сякаш в нея влезе цяло ято пъстри птички. Мама сложи музика — весели детски песни, от които краката сами тръгваха да танцуват. Поли веднага започна да се върти и да маха с ръце, а Ивана и Соня я последваха, смеейки се до сълзи. Мария гледаше приятелките си и сърцето ѝ се изпълваше с топлина и благодарност, защото нямаше по-хубаво нещо от хората, които обичаш. Тя вдигна ръце нагоре и се присъедини към танца, усещайки се като принцеса на собствения си бал.

Мама покани всички деца да седнат на масата за игри и сложи пред тях чинийки с малки сандвичи, плодове и розови бонбони с форма на сърца. Децата хапваха и разговаряха оживено, а Мария разказваше за своята любима приказка — за принцесата, която намерила магически кристал в дълбокия лес. Ивана каза, че и тя обича принцеси, и двете се разбраха, че след рождения ден ще играят заедно на принцеси цял следобед. Соня донесе от чантата си малка книжка с картини на замъци и я показа на Мария с блестящи очи. Поли пък намери под масата изпаднало конфети и го залепи на носа си, което накара всички да избухнат в смях. Слънцето грееше през прозореца и хвърляше дъгови отблясъци от балоните по тавана, сякаш в стаята имаше малки дъги. Мария погледна около себе си — красивата украса, усмихнатите приятелки, вкусната храна — и усети как очите ѝ се напълниха с радостни сълзи. Тя беше най-щастливото момиче в целия свят точно в този момент.

Изведнъж звънецът на вратата иззвъня два пъти и Мария скочи от стола с трепереща от вълнение усмивка. Мама отиде да отвори и на вратата застанаха баба Роза и дядо Георги с лъчезарни усмивки и голяма торбичка в ръцете. „Честит рожден ден, слънчице наше! Жива и здрава да си!" — каза баба Роза с топъл, нежен глас и прегърна Мария толкова силно, че малкото момиче почти изчезна в обятията й. Дядо Георги се наведе, потупа я по главата и каза: „Расти голяма, умна и здрава, нашата принцесо!" Мария усети познатия аромат на баба — лавандула и домашен хляб — и се сгуши още по-дълбоко в прегръдката й. Баба Роза имаше бръчки около очите, но когато се усмихваше, те ставаха като малки слънца. Дядо Георги постави торбичката на масата и намигна закачливо, сякаш криеше голяма тайна вътре. Мария погледна торбичката, след това дядо, след това пак торбичката, и сърцето й заби по-бързо от всякога.

„Мога ли да отворя?" — попита Мария с трепетен глас, а очите й бяха широко отворени и блестяха като две тъмни звездички. „Разбира се, скъпа!" — отговори баба Роза и потупа ръцете й нежно. Мария потопи ръце в шумолящата тишу хартия и пръстите й докоснаха нещо твърдо и гладко, завито в мека розова кутия. Тя внимателно извади кутията и я постави на масата пред всички — беше покрита с розова хартия с малки сребристи корони, наредени в редица. Приятелките й се наредиха около нея, надигнаха се на пръсти и гледаха с широко отворени уста. Мария вдиша дълбоко, усети как ръцете й леко треперят от вълнение, и бавно, много бавно разви панделката. Хартията зашумоля като водопад и под нея се появи красива бяла кутия с прозорче от целофан. Мария надникна в прозорчето и замръзна на място, защото видя нещо толкова красиво, че на миг забрави да диша.

В кутията лежеше кукла принцеса — най-красивата кукла, която Мария някога беше виждала в целия си живот. Куклата имаше дълга, пухкава рокля в нежен розов цвят, украсена с малки перли и сребристи звездички, наредени по полата като нощно небе. Косата й беше дълга и вълниста, цвят на злато, и беше сплетена с тънка лентичка от синя коприна. На главата й блестеше малка тиара с розови камъчета, а ръцете й бяха нежно сгънати, сякаш куклата се готвеше да направи реверанс. Очите й бяха сини като пролетно небе и имаха дълги мигли, които хвърляха малки сенчици по порцелановите бузки. „Тя е... тя е като истинска принцеса!" — прошепна Мария и гласът й беше само лек дъх. Ивана, Соня и Поли се наведоха над кутията и ахнаха едновременно, а очите им светнаха от възхищение. Мария внимателно вдигна куклата и я прегърна към гърдите си с нежност, сякаш държеше нещо безценно и магично.

„Харесва ли ти, слънчице?" — попита баба Роза с мека усмивка, а в очите й имаше сълзи от радост. „Харесва ми я повече от всичко на света!" — извика Мария и се хвърли в прегръдките на баба, стискайки куклата в едната ръка. Дядо Георги се засмя с дълбок, топъл смях, от който се разтресоха дори балоните на тавана. Мария погледна куклата и реши, че ще я кръсти Розалина — защото беше розова и красива като цвете. „Розалина, добре дошла в нашия дом!" — каза тя тържествено и поднесе куклата пред приятелките си като истинска принцеса, представяща гостенка на двора. Поли протегна ръка и нежно докосна полата на куклата, после въздъхна мечтателно. Ивана каза, че Розалина сигурно идва от магическо кралство, далеч отвъд планините, където всичко е розово и сребристо. Мария кимна сериозно и добави, че Розалина е пристигнала точно навреме за рождения ден тъй като принцесите винаги пристигат точно навреме.

Мама донесе тортата — висока, бяла, украсена с розови цветя от крем и седем свещи, които трептяха като малки звездички в полумрака. Всички запяха „Честит рожден ден" с пълни гласове и Мария стоеше начело на масата с Розалина в ръце и тиарата на главата, чувствайки се като истинска кралица. Светлината на свещите хвърляше топла, златиста светлина по лицето й и правеше очите й да блестят. „Желай си нещо, Мария!" — каза тате с нежен глас и тя затвори очи, стисна куклата и си пожела на ум едно тайно, хубаво желание. После духна с всичка сила и всичките седем свещи угаснаха наведнъж, а децата избухнаха в ликуващи викове и ръкопляскания. Конфети и малки звездички от хартия заваляха от тавана като приказен дъжд, засипвайки масата и косите на децата. Баба Роза нарязваше тортата с внимателни движения и сложи на Мария първото, най-голямото парче. Миризмата на ванилия и ягоди се разнесе из цялата стая и всичко изглеждаше като страница от любима приказка.

Когато вечерта дойде и гостите се разотидоха, Мария седна на леглото с Розалина в скута и помисли за целия изминал ден. Тя си спомни прегръдките на баба и дядо, тяхното „Жива и здрава да си!", смеха на приятелките, танците и конфетите, заваляли от тавана като приказен дъжд. Розалина лежеше спокойно в ръцете й с тиарата на главата и сините си очи, гледащи нагоре към тавана, сякаш и тя мечтаеше. Мама влезе тихо в стаята, седна до Мария на леглото и я прегърна с топли ръце. „Беше ли хубав денят, принцесо?" — попита тя меко и погали косата на дъщеря си. „Беше най-хубавият ден в целия ми живот!" — отвърна Мария с тих, но сигурен глас и се сгуши в рамото на мама. Тате надникна от вратата, намигна й закачливо и каза: „Сега истинските принцеси лягат да спят, за да растат умни и здрави." Мария се засмя тихо, сложи Розалина до себе си на възглавницата и ги покри двете с одеялото. Мама угаси лампата и стаята се изпълни с мека, сребриста лунна светлина, която се плъзгаше по розовите декорации по стените. Мария затвори очи, усети топлината на одеялото и аромата на изминалия ден — ванилия, ягоди и лавандула — и разбра, че желанието й пред свещите вече се е сбъднало, защото беше заобиколена от любовта на всички, които й бяха скъпи.