Annotation
Често се търсим, лутаме се, губим се и за миг се намираме. Но само за миг. Особено онези емоционалните. Пълните с чуства до преливане, но ненамиращи правилната чаша, в която да сипят. И някой после да отпие и да каже: - "Да, по вкуса ми е, сипи ми още". И не отлеят ли от себе си, не раздадат ли от любовта си, става страшно. Завихря се ураган, който бушува в душата, замъглява съзнанието и носи болка вляво, обърква пътища и променя личности.
Как да се намерим? Ние сами можем да се попитаме и да се вслушаме в далечния ни вътрешен Аз, онзи затворения, от никой не питан и не търсен. И ако го разберем, ще сме щастливи или поне утешени.
Аз се намирам често, но все още се търся измежду написаните редове. 1/2 от мен се чуства щастлива, а другата ми половина утешена.