Христо Джуров
- Историята на моя живот

Vizualizează

От както съм се почувствал човек, винаги съм наблюдавал какво
има и става около мен. По-късно, с годините, разширих кръгозора
си. Анализирах данните и си направих изводи. Стремял съм се да дружа с
по-възрастни и умни хора, от които съм купувал знания и опит. Извадил
съм си максима, която през целия си съзнателен живот съм спазвал. Тя е
„С умен човек, може да ти е най-големия враг, ще се разбереш. С прост
човек, може и собствения ти брат да е, няма да можеш„. Наблюдавал
съм подрастващите поколения и съм правел сравнителен анализ, както
между тях, така и с нашето поколение. Виждам как, през последните
години, поколенията израстват все по-ограничени. С малък умствен
багаж и сивата маса се увеличава. Деградацията, проституцията и
наркотиците все повече се увеличават. Има и талантливи, и умни млади
хора, макар и в ограничено количество. Те обаче се отправят на работа в
други страни и България се изпразва от интелект. За това основна роля
оказват условията на живот в страната и некадърните управляващи,
които сами си избираме. Получава се това, което пара психолозите и
уфолозите предричаха. Задачата на българите е да разнася по света
високия морал и да го проповядва и насажда.
Нашето поколение живееше и се развиваше във време на война.