Петя Христова
- Вземи сърцето ми

Vizualizează

Зима е. В сърцата на всеки от нас, макар и за кратко, понякога е студено. Болката тихо се сгушва под пухкавата завивка на снега. Онази болка, която ни кара да избягаме от себе си... и от света. Тогава само ароматът на жасмин издава, че скоро красотата и топлината ще превземат света... и сърцата.
А след това... след това е ред на пролетните чувства с аромат на лалета.
Цветята гордо изправят глави над снега. Тогава всичко се стопля. И душата, и Земята, и надеждите, и копнежите, и мечтите. Снегът и тъгата се разтапят едновременно. Стичат се и се превръщат в мечти. С тяхната вълшебна сила разцъфват розите, които пламенно галят сърцето. Карат го да тръпне в очакване на топлината на мечтите. Розите са красиви, но носят със себе си и бодлите на болката и времето. Понякога с тях раняват сърцето и тогава оцветяват листата си в червено. От кръвта. От раните. От тъгата. Но вечно остават запленяващи. И незабравими... Точно тогава чуваме шума на листата, които носят след себе си спомени и разочарование, облечени в есенна позлата. Тяхната прегръдка ни отнася във Вселената, където Слънцето е оставило златния си отпечатък по повърхността на Сърцето. А болката от душевния студ се подготвя отново да го докосне със заскрежените си длани...
Зима е. В душевния ми свят съществуват четири сезона от искрени чувства. Подарявам ги...
Вземи сърцето ми! То е най-ценното, което имам!