Богомил Лозанов
Често като дете, а и като тийнейджър бях аутсайдер. Имах един много тесен приятелски кръг, който впоследствие се разпадна, останахме само няколко, които до ден днешен се крепим. Черната овца, както в семейството, така и в училище, подиграван за множество неща — от това как изглеждам, до интелекта ми. Разбираемо... Бях особен, малко по-различен от другите... В гимназията успехът ми падаше, не ми се учеше и не се подготвях за нищо. Бягах от самия себе си, било то чрез видеоигри, музика и други. Завърших със що-годе добър успех. Оттам започна всичко. Една година прекарах, без да правя нищо особено. След тази година за „почивка“ записах висше, след това курсове, а сега и трето. Ще спестя нещата, които, едно след друго, имах чувството, че чупят душата ми и парчета от мен. Всичко доведе до влошаване, както на физическото, така и на психическото ми здраве. Не можех да се храня и да пия каквото ми се искаше. Наложи ми се да спра всичко, което използвах за бягство. Спирайки всичко, трябваше да се срещна със себе си. Беше ми останала само музиката и впоследствие открих писането. Хиляди часове, прекарани в слушане на музика, малко по-малко в писане... Писане, което някак си започна да се нарежда в рими. Пишех не просто ей така. Пишех от болка, гняв, тъга, радост и щастие. Музиката и писането ми помогнаха да осъзная кой съм. Срещнах хора, които ме научиха на много, защото хората, които срещаме в живота ни обикновено не са случайни. Всеки е тук да ни научи... било то на това да обичаме, в това число и себе си, да отстояваме границите си, или да даваме, без да очакваме нещо в замяна. Ще бъда благодарен до края на дните ми за хората и уроците, с които животът ме запозна дотук!
Ще продължа да бъда аутсайдер. Не понасящ данданията, а още по-малко център на внимание. Човекът, който на банкета или купона седи отвън, защото е намерил спокойствие в тишината на себе си.
Човекът, който стои на ръба на града, гледащ спящия град, или на тъмна тераса, захапал цигара и с пълен пепелник до мен, затънал в музика и мисли, с телефон или тефтер в ръка...
Защото това съм аз... просто човек!
Често като дете, а и като тийнейджър бях аутсайдер. Имах един много тесен приятелски кръг, който впоследствие се разпадна, останахме само няколко, които до ден днешен се крепим. Черната овца, както в семейството, така и в училище, подиграван за множество неща — от това как изглеждам, до интелекта ми. Разбираемо... Бях особен, малко по-различен от другите... В гимназията успехът ми падаше, не ми се учеше и не се подготвях за нищо. Бягах от самия себе си, било то чрез видеоигри, музика и други. Завърших със що-годе добър успех. Оттам започна всичко. Една година прекарах, без да правя нищо особен...
Автобиография
Често като дете, а и като тийнейджър бях аутсайдер. Имах един много тесен приятелски кръг, който впоследствие се разпадна, останахме само няколко, които до ден днешен се крепим. Черната овца, както в семейството, така и в училище, подиграван за множество неща — от това как изглеждам, до интелекта ми. Разбираемо... Бях особен, малко по-различен от другите... В гимназията успехът ми падаше, не ми се учеше и не се подготвях за нищо. Бягах от самия себе си, било то чрез видеоигри, музика и други. Завърших със що-годе добър успех. Оттам започна всичко. Една година прекарах, без да правя нищо особен...