Даниела Димитрова
Избрах да подписвам творбите си с името на моята душа – Алеа.
Автор съм на "Завръщането", която скоро излезе от печат. "Огънят говори" е втората ми книга. Винаги съм се вълнувала от духовното, отвъд видимото, отвъд клишетата и това, което сме свикнали да приемаме за истина.
Книгата е вдъхновена от старите жречески практики – нестинарите, които влизат в огъня без страх... Писъкът на гайдата, дълбокият глас на тъпана се сливат в ритъма на звездите. Мост между тук и отвъд. Мястото, където две реалности се приближават и докосват. И в това свещено пространство огънят започва да говори... на тези, които могат да го чуят. Огнените послания в книгата са отправени към нас – българите. Това е призив към рода. Отключване на древна памет. Код, който носим като част от нас. Като тлеещ въглен, който чака някой да духне и да разгори огъня. Казвам се Даниела Стефанова. Българка. Творец. Човек с душа.
Избрах да подписвам творбите си с името на моята душа – Алеа.
Автор съм на "Завръщането", която скоро излезе от печат. "Огънят говори" е втората ми книга. Винаги съм се вълнувала от духовното, отвъд видимото, отвъд клишетата и това, което сме свикнали да приемаме за истина.
Книгата е вдъхновена от старите жречески практики – нестинарите, които влизат в огъня без страх... Писъкът на гайдата, дълбокият глас на тъпана се сливат в ритъма на звездите. Мост между тук и отвъд. Мястото, където две реалности се приближават и докосват. И...
Автобиография
Казвам се Даниела Стефанова. Българка. Творец. Човек с душа.
Избрах да подписвам творбите си с името на моята душа – Алеа.
Автор съм на "Завръщането", която скоро излезе от печат. "Огънят говори" е втората ми книга. Винаги съм се вълнувала от духовното, отвъд видимото, отвъд клишетата и това, което сме свикнали да приемаме за истина.
Книгата е вдъхновена от старите жречески практики – нестинарите, които влизат в огъня без страх... Писъкът на гайдата, дълбокият глас на тъпана се сливат в ритъма на звездите. Мост между тук и отвъд. Мястото, където две реалности се приближават и докосват. И в това свещено пространство огънят започва да говори... на тези, които могат да го чуят. Огнените послания в книгата са отправени към нас – българите. Това е призив към рода. Отключване на древна памет. Код, който носим като част от нас. Като тлеещ въглен, който чака някой да духне и да разгори огъня.