Мирена Чоновска
Родена през 2000 година в град Пловдив и завършила Френска гимназия в същия град, продължавам образованието си в София и Софийския университет. Говоря 2 езика - френски и английски. Занимавала съм се със спорт през детските си години, но винаги книгите са представлявали по-голям интерес за мен. Във 2-ри клас написах първото си стихотворение, посветено на близък мой човек, без дори да имам представа защо го написах и как го написах. От 2-ри до 7-ми клас пишех стихотворения и разкази, с които участвах в училищни и областни конкурси и спечелих няколко награди. След 7-ми клас писането остана някъде назад като приоритет и дори да исках да напиша нещо - нямах муза... докато през 2018 година не си отиде моят най-близък човек - моята прабаба. Тя и доведената ѝ сестра бяха хората, които през всички тези години без произведения, ме мотивираха и молеха да не спирам. Оказа се, че човекът, който най-много искаше да продължа с писането, се превърна в моята нова и най-голяма муза. Научих се вместо да скърбя, да плача или да ме "боли" душата - просто да пиша, за да ми олекне. От 4 години не спирам да пиша стихотворения, посветени на любимите ми хора, които не всеки би издържал да прочете. Самата аз не издържам понякога. Стихотворения, които са моите писма до неизвестния адрес на хората, които не са сред нас.
Родена през 2000 година в град Пловдив и завършила Френска гимназия в същия град, продължавам образованието си в София и Софийския университет. Говоря 2 езика - френски и английски. Занимавала съм се със спорт през детските си години, но винаги книгите са представлявали по-голям интерес за мен. Във 2-ри клас написах първото си стихотворение, посветено на близък мой човек, без дори да имам представа защо го написах и как го написах. От 2-ри до 7-ми клас пишех стихотворения и разкази, с които участвах в училищни и областни конкурси и спечелих няколко награди. След 7-ми клас писането остана някъд...
Автобиография
Родена през 2000 година в град Пловдив и завършила Френска гимназия в същия град, продължавам образованието си в София и Софийския университет. Говоря 2 езика - френски и английски. Занимавала съм се със спорт през детските си години, но винаги книгите са представлявали по-голям интерес за мен. Във 2-ри клас написах първото си стихотворение, посветено на близък мой човек, без дори да имам представа защо го написах и как го написах. От 2-ри до 7-ми клас пишех стихотворения и разкази, с които участвах в училищни и областни конкурси и спечелих няколко награди. След 7-ми клас писането остана някъде назад като приоритет и дори да исках да напиша нещо - нямах муза... докато през 2018 година не си отиде моят най-близък човек - моята прабаба. Тя и доведената ѝ сестра бяха хората, които през всички тези години без произведения, ме мотивираха и молеха да не спирам. Оказа се, че човекът, който най-много искаше да продължа с писането, се превърна в моята нова и най-голяма муза. Научих се вместо да скърбя, да плача или да ме "боли" душата - просто да пиша, за да ми олекне. От 4 години не спирам да пиша стихотворения, посветени на любимите ми хора, които не всеки би издържал да прочете. Самата аз не издържам понякога. Стихотворения, които са моите писма до неизвестния адрес на хората, които не са сред нас.