Казвам се Надежда Харизанова и от малка обичам да чета и пиша. За мен писането е начин да изразявам себе си и да придавам смисъл на преживяното. В писането намирам утеха, свобода. Болката, загубата, надеждата и вътрешната сила на човек са темите, с които обличам думите си върху листа. Стремя се да докосна читателя не само с думи, а с емоция. Това, което искам да завещая на всеки един, е онова съкровено чувство, което тупти в сърцата ни, дори тогава, когато смятаме, че времето ни е изпреварило и е отнело всичко. Това е любовта, която губим, и все пак любовта, която продължава да тлее.Казвам се Надежда Харизанова и от малка обичам да чета и пиша. За мен писането е начин да изразявам себе си и да придавам смисъл на преживяното. В писането намирам утеха, свобода. Болката, загубата, надеждата и вътрешната сила на човек са темите, с които обличам думите си върху листа. Стремя се да докосна читателя не само с думи, а с емоция. Това, което искам да завещая на всеки един, е онова съкровено чувство, което тупти в сърцата ни, дори тогава, когато смятаме, че времето ни е изпреварило и е отнело всичко. Това е любовта, която губим, и все пак любовта, която продължава да тлее....
Автобиография
Казвам се Надежда Харизанова и от малка обичам да чета и пиша. За мен писането е начин да изразявам себе си и да придавам смисъл на преживяното. В писането намирам утеха, свобода. Болката, загубата, надеждата и вътрешната сила на човек са темите, с които обличам думите си върху листа. Стремя се да докосна читателя не само с думи, а с емоция. Това, което искам да завещая на всеки един, е онова съкровено чувство, което тупти в сърцата ни, дори тогава, когато смятаме, че времето ни е изпреварило и е отнело всичко. Това е любовта, която губим, и все пак любовта, която продължава да тлее.