Пламена Стоева е български автор с псевдонима Bendida Duo, чието творчество съчетава емоционална дълбочина, духовност и любов към културните корени. Вдъхновена от историята на древна Тракия, българските традиции и личните си преживявания, тя изгражда истории, в които болката, любовта и надеждата съществуват едновременно.
Още от дете израства сред книги, легенди и разкази за древните народи, а нейният дядо оставя дълбока следа в начина, по който възприема света, семейството и паметта. Именно той я учи да бъде смела, любознателна и вярна на себе си.
„Моят Серафим“ е една от най-личните ѝ книги — история, родена от истинска загуба и от любов, която продължава да живее отвъд отсъствието. Макар романът да съдържа художествени елементи, емоциите в него са напълно искрени. А загубата е още по-жестока. Творбата е родена от обещанието, което авторката дава на майка си дни преди нейната загуба. И от надеждата, че където и да се намира, тя ще я прочете.
Чрез своите книги авторката се стреми не само да разказва истории, но и да съхранява чувства, спомени и частица от българската душевност.Пламена Стоева е български автор с псевдонима Bendida Duo, чието творчество съчетава емоционална дълбочина, духовност и любов към културните корени. Вдъхновена от историята на древна Тракия, българските традиции и личните си преживявания, тя изгражда истории, в които болката, любовта и надеждата съществуват едновременно.
Още от дете израства сред книги, легенди и разкази за древните народи, а нейният дядо оставя дълбока следа в начина, по който възприема света, семейството и паметта. Именно той я учи да бъде смела, любознателна и вярна на себе си.
„Моят Серафим“ е една от най-личните ѝ книги —...
Автобиография
Пламена Стоева е български автор с псевдонима Bendida Duo, чието творчество съчетава емоционална дълбочина, духовност и любов към културните корени. Вдъхновена от историята на древна Тракия, българските традиции и личните си преживявания, тя изгражда истории, в които болката, любовта и надеждата съществуват едновременно.
Още от дете израства сред книги, легенди и разкази за древните народи, а нейният дядо оставя дълбока следа в начина, по който възприема света, семейството и паметта. Именно той я учи да бъде смела, любознателна и вярна на себе си.
„Моят Серафим“ е една от най-личните ѝ книги — история, родена от истинска загуба и от любов, която продължава да живее отвъд отсъствието. Макар романът да съдържа художествени елементи, емоциите в него са напълно искрени. А загубата е още по-жестока. Творбата е родена от обещанието, което авторката дава на майка си дни преди нейната загуба. И от надеждата, че където и да се намира, тя ще я прочете.
Чрез своите книги авторката се стреми не само да разказва истории, но и да съхранява чувства, спомени и частица от българската душевност.