Снежана Маринова
Много е трудно да пишеш за себе си, а и съм убедена, че дори е излишно.
Понякога светът наоколо ми се струва толкова сив, че предпочитам да си измислям свой, в който да се скривам. Често това е поезията.
Така един ден реших, че ще посещавам този свят в рамките на 365 дни. Ще опитвам да намеря в себе си моето стихотворение във всеки един ден. Предизвикателство от мен за мен. За точно една година.
Признавам, мислех често да се откажа.
Реалността не беше спряла удобно да ме изчака – точно обратното. Животът ми поднасяше спънки, уроци и понякога правеше всичко доста трудно. Писах от болници, от безсънни нощи, след загуби, след раздели, след гробища. Доста ми се натрошиха розовите очила. Тук-там си поплаках в рими, тук – там се усмихвах през сълзи.
Писах и щастлива.
След прекрасни срещи с вълшебни хора, след зареждащи планини, на фона на бушуващото море, след спокойни залези, в топли прегръдки.
А ето днес, част от дните ми образуват книга.
Каня ви в нея. В моята изминала година. Такава, каквато ми бе дадена. Такава, каквато отмина.
Защото всяка наша година е подарък. А в него – търсете любовта. Защото тя живее на вашия етаж.
Много е трудно да пишеш за себе си, а и съм убедена, че дори е излишно.
Понякога светът наоколо ми се струва толкова сив, че предпочитам да си измислям свой, в който да се скривам. Често това е поезията.
Така един ден реших, че ще посещавам този свят в рамките на 365 дни. Ще опитвам да намеря в себе си моето стихотворение във всеки един ден. Предизвикателство от мен за мен. За точно една година.
Признавам, мислех често да се откажа.
Реалността не беше спряла удобно да ме изчака – точно обратното. Животът ми поднасяше спънки, уроци и понякога правеше всичко доста трудно. Писах от болници, о...
Автобиография
Много е трудно да пишеш за себе си, а и съм убедена, че дори е излишно. Понякога светът наоколо ми се струва толкова сив, че предпочитам да си измислям свой, в който да се скривам. Често това е поезията. Така един ден реших, че ще посещавам този свят в рамките на 365 дни. Ще опитвам да намеря в себе си моето стихотворение във всеки един ден. Предизвикателство от мен за мен. За точно една година. Признавам, мислех често да се откажа. Реалността не беше спряла удобно да ме изчака – точно обратното. Животът ми поднасяше спънки, уроци и понякога правеше всичко доста трудно. Писах от болници, от безсънни нощи, след загуби, след раздели, след гробища. Доста ми се натрошиха розовите очила. Тук-там си поплаках в рими, тук – там се усмихвах през сълзи. Писах и щастлива. След прекрасни срещи с вълшебни хора, след зареждащи планини, на фона на бушуващото море, след спокойни залези, в топли прегръдки. А ето днес, част от дните ми образуват книга. Каня ви в нея. В моята изминала година. Такава, каквато ми бе дадена. Такава, каквато отмина. Защото всяка наша година е подарък. А в него – търсете любовта. Защото тя живее на вашия етаж.