Василий.С.Морро
В. С. Морро е автор, който никога не е отделял собствения си живот от своите текстове. Неговите страшни истории не са измислени от нищото и не са събрани от чужди легенди — те израстват от това, което е видял, преживял, почувствал и пропуснал през себе си.
Той пише за страха така, сякаш е стар познат, който идва без покана, сяда до него и мълчи. Много от епизодите в неговите разкази не са художествени похвати, а отгласи от реални нощи, реални хора, реални места, които са оставили следа върху него. В. С. Морро е автор, който никога не е отделял собствения си живот от своите текстове. Неговите страшни истории не са измислени от нищото и не са събрани от чужди легенди — те израстват от това, което е видял, преживял, почувствал и пропуснал през себе си.
Той пише за страха така, сякаш е стар познат, който идва без покана, сяда до него и мълчи. Много от епизодите в неговите разкази не са художествени похвати, а отгласи от реални нощи, реални хора, реални места, които са оставили следа върху него....
Той пише за страха така, сякаш е стар познат, който идва без покана, сяда до него и мълчи. Много от епизодите в неговите разкази не са художествени похвати, а отгласи от реални нощи, реални хора, реални места, които са оставили следа върху него. В. С. Морро е автор, който никога не е отделял собствения си живот от своите текстове. Неговите страшни истории не са измислени от нищото и не са събрани от чужди легенди — те израстват от това, което е видял, преживял, почувствал и пропуснал през себе си.
Той пише за страха така, сякаш е стар познат, който идва без покана, сяда до него и мълчи. Много от епизодите в неговите разкази не са художествени похвати, а отгласи от реални нощи, реални хора, реални места, които са оставили следа върху него....
Автобиография
В. С. Морро е автор, който никога не е отделял собствения си живот от своите текстове. Неговите страшни истории не са измислени от нищото и не са събрани от чужди легенди — те израстват от това, което е видял, преживял, почувствал и пропуснал през себе си.
Той пише за страха така, сякаш е стар познат, който идва без покана, сяда до него и мълчи. Много от епизодите в неговите разкази не са художествени похвати, а отгласи от реални нощи, реални хора, реални места, които са оставили следа върху него.