Юлиян Андреев
Винаги съм вярвал, че животът е твърде абсурден, за да го описваме със сериозен тон, а най-добрите житейски уроци се научават, когато всичко наоколо се разпада — било то заради зомби апокалипсис или заради магия за сгъване на прането. Като автор обичам бързия екшън, пиперливия сарказъм и героите, които, вместо благородни речи, предпочитат да те напсуват приятелски, докато ти спасяват задника.
Пиша за хората със здрави стомаси и силно чувство за хумор. За онези, които знаят, че дори на прага на Апокалипсиса най-важното е бирата да е студена, а надеждата — инатлива. Моят оптимизъм не е от розовите и захарните. Той е от калните и калените — онзи, който ти казва: „Светът може и да се рестартира с кофти настройки, но ние пак ще намерим начин да му се изхилим в лицето.“
Ако се обиждате лесно от вулгарен жаргон и пиперлив сарказъм, бягайте далеч. За всички останали: сипете си нещо ледено и добре дошли в моите светове! Казвам се Юли и официално съм човекът, който реши, че на този свят му липсва малко здравословен хаос, гарниран с фентъзи приключения и черен хумор.
Винаги съм вярвал, че животът е твърде абсурден, за да го описваме със сериозен тон, а най-добрите житейски уроци се научават, когато всичко наоколо се разпада — било то заради зомби апокалипсис или заради магия за сгъване на прането. Като автор обичам бързия екшън, пиперливия сарказъм и героите, които, вместо благородни речи, предпочитат да те напсуват приятелски, докато ти спасяват задника.
Пиша за хората със здрави стомаси и силно чувство за х...
Автобиография
Казвам се Юли и официално съм човекът, който реши, че на този свят му липсва малко здравословен хаос, гарниран с фентъзи приключения и черен хумор.
Винаги съм вярвал, че животът е твърде абсурден, за да го описваме със сериозен тон, а най-добрите житейски уроци се научават, когато всичко наоколо се разпада — било то заради зомби апокалипсис или заради магия за сгъване на прането. Като автор обичам бързия екшън, пиперливия сарказъм и героите, които, вместо благородни речи, предпочитат да те напсуват приятелски, докато ти спасяват задника.
Пиша за хората със здрави стомаси и силно чувство за хумор. За онези, които знаят, че дори на прага на Апокалипсиса най-важното е бирата да е студена, а надеждата — инатлива. Моят оптимизъм не е от розовите и захарните. Той е от калните и калените — онзи, който ти казва: „Светът може и да се рестартира с кофти настройки, но ние пак ще намерим начин да му се изхилим в лицето.“
Ако се обиждате лесно от вулгарен жаргон и пиперлив сарказъм, бягайте далеч. За всички останали: сипете си нещо ледено и добре дошли в моите светове!