Татяна Александрова
-
Анатомия на абсурдността
Прегледай съдържанието
Отсам сълзата беше цялото й минало – разсъблечено за лягане, но на премълчаност от нощта. Безоко късно е от стаята с надежда да прогледне. Сред четирите стени зората бе ранима, с изопнати и посивели гънки. Битуваше в опакото на нещата, сред кадифен сумрак, зажаднял да изтръгне всичко от себе си. Но тя бе пропуснала мига, от който в галактиката на окото би могла да запали звездите.
Отсам сълзата беше цялото й минало – разсъблечено за лягане, но на премълчаност от нощта. Безоко късно е от стаята с надежда да прогледне. Сред четирите стени зората бе ранима, с изопнати и посивели гънки. Битуваше в опакото на нещата, сред кадифен сумрак, зажаднял да изтръгне всичко от себе си. Но тя бе пропуснала мига, от който в галактиката на окото би могла да запали звездите....
Анотация
Отсам сълзата беше цялото й минало – разсъблечено за лягане, но на премълчаност от нощта. Безоко късно е от стаята с надежда да прогледне. Сред четирите стени зората бе ранима, с изопнати и посивели гънки. Битуваше в опакото на нещата, сред кадифен сумрак, зажаднял да изтръгне всичко от себе си. Но тя бе пропуснала мига, от който в галактиката на окото би могла да запали звездите.