Анотация

Здравейте, преди 8 години излезе 2–то издание на “Българският език и произходът на българите”. Сега издавам трето издание, преработено и допълнено, защото попаднах на книгата на Ана Кочева-Лефеджиева – „За народната основа на старобългарския език”. Тази книга ме накара да се замисля върху някои неща, но не измени моята позиция, а само ми показа нови моменти. Авторката защитава тезата, че черковнославянският език е старобългарски, защото падежните остатъци в диалектите на цялата българска етническа територия, дори и извън днешните ни държавни граници, са следи от този църковнославянски език и поради тази причина, той правилно се приема за старобългарски. От тук българите са славяни и българската народност се е образувала през 9-10 век от новата ера. Но самото развитие на езиците, езиковата ситуация и основният закон за преходността в природата , отричат това нещо, въпреки наличието на тези следи, които посочва Ана Кочева-Лефеджиева. Има неща недоизказани при нея, както и при тези, които твърдят, че езикът не е определящ при търсенето на произхода на даден народ, защото има народи, които говорят езика на друг народ. По надолу всичко ще бъде обяснено. Една истина води до появата и на друга истина.