Михаил Цветански
- И слезе бог

Прегледай съдържанието 1/10

Стихотворенията на Мишо, посветени на съвременния човешки мравуняк, са повик за хармония и взаимно доверие. За осъзнаване на очевидното, че още с раждането си сме пътници към безкрая и трябва, доколкото ни има, да надграждаме, а не да рушим. Да си подадем ръце в името на общи каузи и бъдещето на чедата ни, без да опипваме нервно скрития в пояса ни меч. Да помним и тачим родовите си корени, където и да ни е запратила съдбата, искаме или не искаме.
Мишо е истински трубадур, увличащ ни с чувствените си песни, а равнодушните артефакти на съвремието се стопяват и изчезват някъде назад. Значение има само фактът, че обичаме и сме обичани, и така ще бъде докато свят светува.