Изкуственият интелект е разрушителна технология с широк спектър от въздействия, която може да има въздействие върху законите и етиката, да доведе до промени в структурата на обществото, до нарушаване на основни човешки права, заобикаляне на международното законодателство и много други, които биха имали дългосрочни последици върху държавното управление, икономическата сигурност и социалната стабилност, а дори и за глобалното управление.
В настоящия момент националната система за управление при кризи в Република България е изправена пред нормативни и административни предизвикателства, като по този начин се отдалечава от реални антикризисни способности, от които страната ни има необходимост.
Създават се паралелни структури, работи се на парче и липсват дългосрочна политика и стратегия в тази насока, което води до слаб институционален синхрон и ниска ефективност. Нормативната уредба, която регулира тези процеси, не отговаря на съвременните разбирания за управление на кризи.
Оттук следва, че Република България трябва да създаде механизми за оценка на възможните рискове и предизвикателства за сигурността. Необходимо е в кратки срокове да бъдат създадени способности, насочени към бъдеща превенция и ограничаване на рисковете, както и гарантиране на безопасното, надеждно и проследимо развитие на изкуствения интелект.Изкуственият интелект е разрушителна технология с широк спектър от въздействия, която може да има въздействие върху законите и етиката, да доведе до промени в структурата на обществото, до нарушаване на основни човешки права, заобикаляне на международното законодателство и много други, които биха имали дългосрочни последици върху държавното управление, икономическата сигурност и социалната стабилност, а дори и за глобалното управление.
В настоящия момент националната система за управление при кризи в Република България е изправена пред нормативни и административни предизвикателства, като по този начин се отдалечава от реални антикризисни способности, от които страната ни има необходимост.
Създават се паралелни структури, работи се на парче и липсват дългосрочна политика и стратегия в тази насока, което води до слаб институционален синхрон и ниска ефективност. Нормативната уредба, която регулира тези процеси, не отговаря на съвременните разбирания за управление на кризи.
Оттук сле...
Анотация
Изкуственият интелект е разрушителна технология с широк спектър от въздействия, която може да има въздействие върху законите и етиката, да доведе до промени в структурата на обществото, до нарушаване на основни човешки права, заобикаляне на международното законодателство и много други, които биха имали дългосрочни последици върху държавното управление, икономическата сигурност и социалната стабилност, а дори и за глобалното управление.
В настоящия момент националната система за управление при кризи в Република България е изправена пред нормативни и административни предизвикателства, като по този начин се отдалечава от реални антикризисни способности, от които страната ни има необходимост.
Създават се паралелни структури, работи се на парче и липсват дългосрочна политика и стратегия в тази насока, което води до слаб институционален синхрон и ниска ефективност. Нормативната уредба, която регулира тези процеси, не отговаря на съвременните разбирания за управление на кризи.