Станислава Чифличка-Петрова

- Напред

Главният герой Ида идва, за да отиде. А да отиде, ѝ коства целия цвят. Безобидно и наивно, решава да търси чадър като шахматна дъска, за да може да следи играта на дъжда, докато върви слънчева отдолу. Търсейки го, попада в магазин, намиращ се в изоставен блок до работеща някога стара лаборатория, пространство, в което едно момче, виждащо единствено в черно и бяло, от място, където зебра, потънала в локва от дървени кончета, е обичайна гледка, ще се появи с мисия да я придружи през всички врати, които Ида, без да иска, създава. Уроци – врати, през които, ако иска да мине, трябва да оставя по нещо, за да върви напред и все по-напред, стигайки до края на света, до самия му ръб, поръсен с чубрица и сенки, и по-нататък, където са приятелството, обичта, прошката и избора на коя страна от знака за по-голямо и по-малко да застане, дори когато стигне смъртта... и по-нататък! Въженият мост между стръмното „Да“ и стръмното „Не“. Колкото шепа небе в мина от спомени. Колкото запетайка след точка на...