Щастливецът
- Паметникът

Прегледай съдържанието 1/10

Един час по-късно, когато Свикенски едва притвори масивната врата на кабинета в посолството, в нея се разби една стъклена ваза. През оставения процеп се виждаше разклоненото до стената в стаята растение, зад чиято голяма черна саксия като гигантски таралеж беше успял да се свие Рублейкин. Свикенски веднага съобрази ситуацията. Вероятно Костя не се беше справил убедително с разказаната версия за фашистите. Очевидно Мирофановна се нуждаеше от нечия саможертва и затова депутатът подаде напред, като бяло знаме, прекомерно бинтованата си ръка, а той остана прикрит зад вратата. Тогава чу приближаващи се към него стъпки и скоро усети приятен топъл допир с дланта си.
- Фашистите ли? – попита с патос Мирофановна, от другата страна на вратата-преграда, докато размотаваше бинта.
- Да – отвърна Свикенски, влезе в стаята, застана на колене и остави вдигната нагоре порязаната си от оградата ръка. – Бяха фашистите – потвърди депутатът с все още наведена надолу глава. - Фашистите искат да ни избият – престраши се да допълни Рублейкин, присвит зад саксията, която до преди няколко минути беше негово укрепление. Мирофановна целуна прорезната рана, отново внимателно я привърза с бинта и извади мобилния телефон от джоба си. Трябваше да докладва, че в България фашистите са установили своя режим и Кремъл, а вероятно и цяла Русия, бяха в опасност. ❗Съдържанието на книгата не е политически балансирано и не е подходящо за привърженици на ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН, БСП и за хора с путинофилски убеждения!