Фия Уайз
-
Звездопад
Прегледай съдържанието
Ако винаги имах под ръка лист и молив, целият ми живот щеше да е в стихотворна форма:
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на този въпрос разкрива най-дълбоката ни човешка същност. Защото ние сме само онова, за което мечтаем. И нищо друго!
~ Фия Уайз Ако винаги имах под ръка лист и молив, целият ми живот щеше да е в стихотворна форма:
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на тоз...
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на тоз...
Прочети още
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на този въпрос разкрива най-дълбоката ни човешка същност. Защото ние сме само онова, за което мечтаем. И нищо друго!
~ Фия Уайз Ако винаги имах под ръка лист и молив, целият ми живот щеше да е в стихотворна форма:
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на тоз...
Анотация
Ако винаги имах под ръка лист и молив, целият ми живот щеше да е в стихотворна форма:Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.
Засилила се бе към слънцето по изгрев.
Прегръдката им се оказа невъзможна.
Проливен дъжд спонтанно се изсипа.
Изви се вятър.
Пропукаха се клони, надежди
и дързости момичешки.
Изплашена мечтата бързо скри се.
А после и сняг носа ѝ напудри.
Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.
Сетне подмами я в своята
снежно-бяла завивка...
---
Но мина време.
А свъсените облаци се влюбват
понякога също.
И така хванати за ръка,
с мисли памуково-облакови,
забравят да пазят
мечтите от случване.....
---
Събра смелост мечтата отново.
Засили я нощно безсъние.
Търкулна се сега по-уверено,
някак победоносно.
И този път звездите огряваха пътя ѝ.
Да, този път дваж по-уверена
се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!
***
Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на тоз...
Прочети още
Инфо
Жанрове
Страници
101
Формат
A5 (14,8Х21 см)
Език
Вид книга (подвързия):
Мека подвързия
Вътрешни страници - Цветност
Смесена цветност
ISBN
978-619-162-495-9
Година на издаване
Дизайнер на корицата
Оформил
Отстъпка - остават
01-12-2023
Доставка на
06-12-2023 или 08-12-2023