Фия Уайз
- Звездопад

Прегледай съдържанието 1/11

Ако винаги имах под ръка лист и молив, целият ми живот щеше да е в стихотворна форма:

Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта.

Засилила се бе към слънцето по изгрев.

Прегръдката им се оказа невъзможна.

Проливен дъжд спонтанно се изсипа.

Изви се вятър.

Пропукаха се клони, надежди

и дързости момичешки.

Изплашена мечтата бързо скри се.

А после и сняг носа ѝ напудри.

Страните ѝ зимния сън игриво пощипа.

Сетне подмами я в своята

снежно-бяла завивка...

---

Но мина време.

А свъсените облаци се влюбват

понякога също.

И така хванати за ръка,

с мисли памуково-облакови,

забравят да пазят

мечтите от случване.....

---

Събра смелост мечтата отново.

Засили я нощно безсъние.

Търкулна се сега по-уверено,

някак победоносно.

И този път звездите огряваха пътя ѝ.

Да, този път дваж по-уверена

се бе отправила към нейното сигурно сбъдване!

***

Кога за последно видяхте падаща звезда? И какво си пожелахте? - Отговорът на този въпрос разкрива най-дълбоката ни човешка същност. Защото ние сме само онова, за което мечтаем. И нищо друго!

~ Фия Уайз