Adnotare
Мисълта за следващите 50 години не го оставяше на мира. Какво ще се случи, когато бъдещите поколения отворят пещерата? Ще бъдат ли готови да се изправят срещу истината, заключена вътре, срещу знанието, което може да промени света?
А мисълта за Пазителите и мистериозната им връзка с древното знание го изпълваше с неочаквана смесица от страхопочитание и възхищение. Той беше само частица от нещо много по-голямо – нещо, което обхващаше векове, поколения и съдби.
Времето на пророчеството наближаваше. 50 години. Всяко решение, което беше взето днес, щеше да има отзвук през десетилетията. И докато се потапяше в тези мисли, в него се зароди нещо ново, нещо по-силно от задължение или дълг – надежда. Надежда, че когато времето дойде, бъдещите поколения ще разберат величието на това знание и ще го използват за доброто на човечеството.