Вяра Йорданова
-
Гробище за идеалисти
Vizualizează
Господарят на мечтите
Бял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните! Господарят на мечтите
Бял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните!...
Бял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните!
Бял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните! Господарят на мечтите
Бял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните!...
Adnotare
Господарят на мечтитеБял демон силите ми изпива.
До чудовище нощем сърцето заспива.
Човек захаросан с маска вместо лице.
Оковава отново мойто сърце.
Без жал ме с пръсти раздира.
Съпротивата като кожа съдира.
Усмивката носи.
Пощади ме! - душата ми проси.
С устни белези прави.
Кой щетите днес ще поправи?
В прегръдките нежни намирах утеха.
Днес крия сълзите си в черната дреха.
Щастлива някога бях ли...
Или живота проспах си?!
Забива иглите една по една.
Бавно гасне моята светлина.
Доверие имай - шепне в ушите.
Ах, красавецо, отрови ми дните!