Иван Иванов
- Жарава от спомени

Vizualizează

Книгата е драматично пътуване на Аза към другите, пътуване на другите зрящи като него. И в този свой път авторът търси, изстрадва любови, отстоява себе си. И въпреки трагиката, в него не побеждава скепсисът, а духовният стоицизъм, благодарение единствено на любовта. За него чувството е възраждаща душата сила, а любимата е светлият хоризонт, жадуваният порив, спомен за магьосница. Въпреки че някъде емоционалността натежава, тя не пречи на мисловността, на философското начало. Особено ярко проявено е вглъбеното философско отношение в стиховете за родината и нейният исторически път, за майката като стожер и опора в живота, за дома, в който тя е "светица в малкия храм", към който лирическият човек търси завръщане. В някои от творбите се чувства една тиха дебеляновска тъга, която провокира размисли за човешкия път през годините, за светия бащин дом, за корените и вечностите в живота.
Книгата е полифонична като тематика и проблематика, с многопластов подтекст. Диалогът на автора с човека, със самия себе си, със света е усложнен, а това налага и едно философско авторско разбиране за екзистенцията. Безпощадната искреност респектира със самопризнанията. Дълбочината на чувството, силата на неподправеността, правят читателя съпричастен към изживяванията. Размислите за човешката съдбовност, опитите да се критикуват установените правила и догми, утвърждават само едно - нуждата от хуманност в нашето време.