Adnotare

Легенди от Северозападният край е сборник от разкази за народните поверия в уроки, клетви и баяния и за срещите на северозападняка със силите от „Оня свет”- самодиви, плътеници, змейове, клети иманета, за които истории се е смятало, че наистина са се случвали. Суеверията били преплетени с православната вяра. Много стриктно се спазвали християнските празници и постите. Бабите плашели вироглавите със страшни истории за божие наказание. По времето след Освобождението селата тънели у мрак и тиня. Тогава казват, че плътеници, караконджули, самодиви и всекакви гяволщини тормозели ората. Младежите се сбирали вечер по седенки, където общували момчета с момичета. Девойките предели вълна и пеели песни, а момците си избирали за коя ще се оженат. Така се замръквало до 1- 2 часа през нощта, а по това време излазали да бродят нечистите сили и така чак до пръви петли. Тогава изчезвали удън земя, чак до следващата нощ. Минало време и селата били електрифицирани. Гяволщините и злите сили изчезнали и вече много редко се явяват. Изглежда, че светлината от електрическите крушки ги плаши и они си стоят там къде са. Но с обезлюдяването и опустяването на селата все по-често се чува за завръщането на самодивските хора и други ужасяващи истории.