Adnotare
Смятах за проява на слабост да изпитваш чувства, да ги показваш. Смятах за слабост и голямото сърце, което имам, благодарение на семейството ми, което ме научи на обич, дори и към неблагодарните… И много пазех това сърце! Пазех го от онези, които го смятаха само за орган в тялото ми. После реших, че не трябва да живеят с такава мисъл и трябва да събудя онази искрица в тях, която гореше и в мен. Оказа се, че и така си живеят добре, но разбрах нещо... Слабост е да нямаш сърце, но не онова, без което не можеш да съществуваш физически, а онова, без което не знаеш какво е да живееш, обичайки… Те ме научиха какво не е любов, като ми даваха полулюбов, а след нея започнах да събирам пъзела на своето щастие.