Васил Тоциновски
- Някой чудни цветове

Vizualizează

В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата
чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе
с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюдателен, той познава сладостта и желанието на детето, поставя го
в неловко-наивно положение, като го прави с много нежност и обич „па поискало да изяде (не е за вярване,
ама така поискало) един пълен кош грозде да изяде.”(„Желание”). С колко гальовност и умение авторът
разказва, че детето хем е малко, хем колко много иска да изяде. Васил Тоциновски познава също така
психиката и възможностите на детето, вижда средата в която живее и какво го вълнува, използва опита на възрастния, или истината от живота в някои моменти, за да му подскаже какво може да се случи: „Къде
ми изчезна молива, гумата, домашните ми къде са? Къде ми е топлият шал? …” – пита детето. „Един ден ще изгубиш дори главата си” в сладък акцент с народната поговорка му отговаря майката от „Две песни на
едно дете.”
В „Чудни неща” съвсем чисто и хитро детето от всичко си е взело по малко и си е криело в джобовете.
Децата нямат опита и знанията, защото още не са порасли, именно в тази невинност показват колко са крехки, но пък желаят да направят нещо за себе си. Те още не са стигнали момента да мислят като големите
и започват да се карат и спорят „за кого от тях двамата слънцето се радва и свети.”
Големи палавници са децата, обичат всичко да опитат и да видят. Докато набират опит от възрастните, те усещат мисълта и мъдростта на всеки около тях – „Лице, уши, врат неуморно Мирко трие, какво чудо,
какво чудо – днеска той се мие.” (”Черно и бяло”).
Васил Тоциновски успява да влезе в ролята на детето, умее да чете душата и мислите му и да го съпоставя с възрастните хора. Той много добре е запознат с интересите му, умее да го провокира в игрива форма, знае от кой момент да улови лудорията му и не само да я улови, а и да я облагороди. Авторът на книгата обича децата и ги възприема такива, каквито са. Всяко нещо е свързал с доброто, с чистото и нравственото.
Поставяйки се в ролята на детето, получава неговата невинност и радост, защото както пише в „Пивка песен” „всеки ден от сутрин до вечер само детското сърце умее най-хубавите тайни да ти довери.”
Латинка-Златна – поетеса и преводач