izdavam logo
VizualizeazăНякой чудни цветове

Някой чудни цветове

Adnotare

В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.” Васил Тоциновски не само е наблюдателен, той познава сладостта и желанието на детето, поставя го в неловко-наивно положение, като го прави с много нежност и обич „па поискало да изяде (не е за вярване, ама така поискало) един пълен кош грозде да изяде.”(„Желание”). С колко гальовност и умение авторът разказва, че детето хем е малко, хем колко много иска да изяде. Васил Тоциновски познава също така психиката и възможностите на детето, вижда средата в която живее и какво го вълнува, използва опита на възрастния, или истината от живота в някои моменти, за да му подскаже какво може да се случи: „Къде ми изчезна молива, гумата, домашните ми къде са? Къде ми е топлият шал? …” – пита детето. „Един ден ще изгубиш дори главата си” в сладък акцент с народната поговорка му отговаря майката от „Две песни на едно дете.” В „Чудни неща” съвсем чисто и хитро детето от всичко си е взело по малко и си е криело в джобовете. Децата нямат опита и знанията, защото още не са порасли, именно в тази невинност показват колко са крехки, но пък желаят да направят нещо за себе си. Те още не са стигнали момента да мислят като големите и започват да се карат и спорят „за кого от тях двамата слънцето се радва и свети.” Големи палавници са децата, обичат всичко да опитат и да видят. Докато набират опит от възрастните, те усещат мисълта и мъдростта на всеки около тях – „Лице, уши, врат неуморно Мирко трие, какво чудо, какво чудо – днеска той се мие.” (”Черно и бяло”). Васил Тоциновски успява да влезе в ролята на детето, умее да чете душата и мислите му и да го съ- поставя с възрастните хора. Той много добре е запознат с интересите му, умее да го провокира в игрива форма, знае от кой момент да улови лудорията му и не само да я улови, а и да я облагороди. Авторът на книгата обича децата и ги възприема такива, каквито са. Всяко нещо е свързал с доброто, с чистото и нравственото. Поставяйки се в ролята на детето, получава неговата невинност и радост, защото както пише в „Пивка песен” „всеки ден от сутрин до вечер само детското сърце умее най-хубавите тайни да ти довери.” Латинка-Златна – поетеса и преводач

Informații

Genuri
Pagini
60
Tipul coperții:
Copertă broşată
Corpul cărții - Culoare
Alb-negru
Format
A5

Cumpără

x Număr