Adnotare

Онази Тишина, която живее в мен, нощем сяда до въображаемото огнище и разказва приказки на всички малки, бедни, изгубени или изоставени мечти. Събира ги около себе си - досущ като майка, превързва ранените им колена, бърше сълзите им, гали рошавите им главици и ги приспива. Нежно. Толкова нежно, колкото само Тишината може.