Жан Павлов

Жан Павлов
Автобиографиите за мен винаги са били скучно четиво. Но явно се налага да споделя с читателя най-важните моменти от живота си. И така, трите ми имена са Жан Константинов Павлов, роден в София и израстнал в бедно инженерно семейство - това беше известно клише по време на социализма. В детските си години израстнах при остра липса на баба и дядо на село. В детската градина бях много послушен и никога не си разливах шишето с прясно мляко. Бях откачен по футбола и почти всеки ден играехме с приятели на ливадите над Мотописта – сегашните Манастирски ливади. Когато нямахме вратар, а никой от нас не искаше да пази, често избирахме едно малко кльощаво момче с писклив глас, Томи, от съседния блок. Това момче се казваше Томас Лавчис, а блокът беше така наречения „гръцки“ блок. По-късно започнах в юношите на Славия и така до казармата. После започна периода на голямата скучна игра – четири години Техникум по електроника, пет години обучение за инженер по автоматизация и десет години инженерстване в научен институт. Издигнах се до научен сътрудник първа степен. Но през цялото това време си знаех, че пъпът ми е хвърлен на друго място, но не знаех точно къде...И ми предстоеше да го науча по трудния начин. По това време, незнайно откъде, в мен се породи желание да пиша. И започнах, за собствено удоволствие, но за моя изненада, хора, които бяха в бранша, го оцениха високо. Въпреки това дълго време не обръщах внимание на този факт. В размирната деветдесета години на миналия век предприех един ход, който доста промени живота ми. Заминах и живях шест години в Канада. Една година на осторов Нюфаундленд и пет в Торонто. Предизвикателствата, които преодолях в този период, ме накараха да погледна с друго око на себе си – с много по-голямо уважение. Имам няколко любими слогана и един от тях е: „Ако искате да имате това, което никога не сте имали, ще трябва да правите онова, което никога не сте правили." От малкото неща, които съм разбрал от този живот, за мен работещата формула е била: упоритост и креативност. А, за провалите, както казва Уди Алан: „Ако никога не си се провалял, значи нищо не си постигнал!“ И както е казал Уйнстън Чърчил: „Успехът никога не е окончателен. Провалът не е никога фатален. Единственото важно е смелостта.“ Така че, ако позволите един съвет: Не чакайте, докато всичко се нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Ако искате да постигнете нещо, започнете сега. С всяка стъпка, която предприемете, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни. А, за мен, вече знам, че мога! Имам идеи и както знаем, идеите движат света! Автобиографиите за мен винаги са били скучно четиво. Но явно се налага да споделя с читателя най-важните моменти от живота си. И така, трите ми имена са Жан Константинов Павлов, роден в София и израстнал в бедно инженерно семейство - това беше известно клише по време на социализма. В детските си години израстнах при остра липса на баба и дядо на село. В детската градина бях много послушен и никога не си разливах шишето с прясно мляко. Бях откачен по футбола и почти всеки ден играехме с приятели на ливадите над Мотописта – сегашните Манастирски ливади. Когато нямахме вратар, а никой от нас н...

Автобиография

Автобиографиите за мен винаги са били скучно четиво. Но явно се налага да споделя с читателя най-важните моменти от живота си. И така, трите ми имена са Жан Константинов Павлов, роден в София и израстнал в бедно инженерно семейство - това беше известно клише по време на социализма. В детските си години израстнах при остра липса на баба и дядо на село. В детската градина бях много послушен и никога не си разливах шишето с прясно мляко. Бях откачен по футбола и почти всеки ден играехме с приятели на ливадите над Мотописта – сегашните Манастирски ливади. Когато нямахме вратар, а никой от нас н...

Прочети още