Жан Павлов
- Маршрут №2 София - Торонто през летище Гандер

Прегледай съдържанието 1/10

За какво е тази книга ? Преди да отговоря, бих искал да задам реторично въпроса: Живяли ли сте някога в емиграция? Ако вашият отговор е: Не, тогава просто ще четете една интригуваща история, част от моето шест-годишно пребиваване в Канада, започнало с нелегално влизане в страната, още по времето когато режима на социализма си беше на мястото. История, започнала със фалстарт и предимно изпълнена с „греди“, „тесли“, „шамари“ и неуспешни флиртове със Съдбата. Да и още, с удари под кръста, болка, гняв, падане, ставане, борба, креативност, стискане на зъби и един огромен хъс. Защото, колко ли трябва да си луд, за да тръгнеш от София за Канада с пет каръшки долара в джоба на дънките... И, без машина на времето, само за четиридесет и осем часа да преминеш от един обществен строй в друг... А, ако сте живели в емиграция или все още живеете там, за вас имам друг реторичен въпрос: Колко често би могло да се случи някой ваш сънародник да ви позволи да надникнете в неговия личен свят, да ви разкаже, едно към едно, с какво се е преборил и какво е надживял? Със сигурност знаете, че ние българите сме много „пестеливи“ в социалните си контакти с нашите събратя по съдба. Тази книга описва единият от двата временно възможни начина, до 1990 година, да избягаш нелегално от България към забранение свят на Запада, поемайки всички рискове на това начинание.

Анотация

Инфо

Жанрове: Биографични
Страници: 180
Формат: A5
Вид книга (подвързия): Мека подвързия
Хартия: Стандартна (80 гр.)
Цветност: Смесена цветност

Език: Български
Година на издаване: 2023
Редактор: Теодора Маринова (izdavam.com)
Дизайнер на корицата: Георги Петков
Оформил: Венцислава Нацулис (izdavam.com)

Доставка на: 16.12 или 18.12

За автора

Жан Павлов

Автобиографиите за мен винаги са били скучно четиво.
Но явно се налага да споделя с читателя най-важните моменти от живота си. И така, трите ми имена са Жан Константинов Павлов, роден в София и израстнал в бедно инженерно семейство - това беше известно клише по време на социализма.
В детските си години израстнах при остра липса на баба и дядо на село. В детската градина бях много послушен и ник...

Прочети още