Анотация

Завет Мило мое дете, ето моя завет, за тогава, когато не ще да ме има. Устоявай природата своя със чест и бъди все така силна и несломима! Вярвай в себе си, всичкото друго е прах във очите на слабите морните духом. И мечтите си следвай докрая, без страх не допускай душата сама да се лута! И когато мил спомен за мен те сломи усмихни се, защото така те обичам с теб ще бъда във бури и слънчеви дни ще те галя със вятъра нежен в косите. А дали ще простиш твойта нужда от мен, щом си тръгнех със сълзи в очите стаени, от неволя заточен, суров, наранен, във сърцето с болка и липси големи. В мойте шепи полагаше свойта ръка, друго всичко във дните ми губеше смисъл детски ,смях ме лекуваше в майта тъга и във всеки ден моето щастие написал. И безсънните нощи с тревожни следи ме разкъсват с пропуснати мигове нежни, ти порастна-детето в теб се разви, миговете без теб са така неизбежни. Но съм горд, че израстваш в живота суров и помни все:,, Напред и нагоре!'' Не спирай! Mое малко дете, имаш мойта любов а сега ме гушни и заспивай!!