Стефан Александров
- Палитра

Vizualizează

Завет

Мило мое дете, ето моя завет,
за тогава, когато не ще да ме има.
Устоявай природата своя със чест
и бъди все така силна и несломима!

Вярвай в себе си, всичкото друго е прах
във очите на слабите морните духом.
И мечтите си следвай докрая, без страх
не допускай душата сама да се лута!

И когато мил спомен за мен те сломи
усмихни се, защото така те обичам
с теб ще бъда във бури и слънчеви дни
ще те галя със вятъра нежен в косите.

А дали ще простиш твойта нужда от мен,
щом си тръгнех със сълзи в очите стаени,
от неволя заточен, суров, наранен,
във сърцето с болка и липси големи.

В моите шепи полагаше свойта ръка,
друго всичко във дните ми губеше смисъл
детски, смях ме лекуваше в мойта тъга
и във всеки ден моето щастие написал.

И безсънните нощи с тревожни следи
ме разкъсват с пропуснати мигове нежни,
ти порасна - детето в теб се разви,
миговете без теб са така неизбежни.

Но съм горд, че израстваш в живота суров
и помни все: ,,Напред и нагоре!'' Не спирай!
Mое малко дете, имаш мойта любов
а сега ме гушни и заспивай!!