Костадин Попов
- Продължение на една хипотеза за човешката еволюция

Прегледай съдържанието

Най-напред да споделим няколко думи за мисловния процес. Много учени смятат, че човешките мисли представляват обособени участъци в мозъчните клетки. Че тези участъци имат форма приблизително на триъгълна пирамида, която се състои от енергия. Когато се оформи мисълта, тя бива обвита от допълнително подадена от мозъка енергия в нещо като капсула. Смята се, че това е нещото, което наричаме процес на запомняне. Когато положим усилие и премахнем обвивката /капсулата/, в нашето съзнание отново откриваме предишния образ /мисълта/. С вкарването на нова информация в тази мисъл, тя се променя. Новата информация, понеже е също енергия, то обособеният участък /мисълта/ се уплътнява. След определена степен на уплътняване, мисълта повече не може да се променя. Тогава казваме, че човек проявява консервативна нагласа на мислене. Това обикновено се получава с напредване на възрастта, но може да се получи и при млади хора, занимаващи се активно със спорт или дълго работили тежък физически труд. При последните два случая, организмът на човек произвежда голямо количество енергия. Тази енергия не е информация, но навлиза в мислите и ги уплътнява. Всичко това е известно на учените. Това, което ще си позволим да добавим от нас, е следното.