Гърлици

VizualizeazăГърлици
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем? В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги. В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно, по подобен повод, френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”. Но дали наистина трябва да се премълчи истината? Дали трябва да премълчиш, че си жив? Посланията на Библията явно сочат, че Иисус Христос заявява: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Иоана 14:6). И него не Го приемат, но Той през цялото време казва Истината, за да я вкорени в нас, човеците, защото знае, че ще се намери поне един, който ще се събуди… Който ще се спаси!
Достатъчно лоши станаха хората и трябва да се учим от живота. Старият професор, стигнал до някои прозрения, се усамотява. Той започва да прави сравнения с миналото и настоящето, като ги свързва със спомените, които са му носили положителни емоции. Разказва също за нравствените ценности и традиции, за добрите отношения между възрастните, младото поколение и децата в семейството, и за безграничната родителска любов, които е имало преди, и как думата на възрастния – главата на семейството – е била закон. Всеки човек има свой свят, в който живее. Така е и със стария професор, който, въпреки разочарованията, които го заобикалят, запазва доброто в себе си. Той не пропилява страданията си, а от тях извлича поука, че „животът е един и е кратък”; че трябва да ,,живеем собствените си мечти”, защото те са нашите приятели, които ни водят в бъдещето. Чрез страданията той стига и до великата истина и мъдрост, че Божествената любов върши чудеса: „Нямам време да не обичам хората, които ме мразят, защото съм напълно посветен на обичта.”

Рецензент: Латинка-Златна, Ловеч, България

Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем? В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги. В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно, по подобен повод, френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”. Но дали наистина трябва да се пре...

Adnotare

Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем? В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги. В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно, по подобен повод, френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”. Но дали наистина трябва да се пре...

Citește mai mult

Informații

Genuri
Pagini
134
Format
A6 (10.5х14.8 cm)
Limba
Tipul coperții:
Greu legat
Corpul cărții - Culoare
Alb-negru
Anul publicat
Editor
Designer de coperta
Formatator
Livrare la
28-03-2023 sau 30-03-2023

Ediție



https://izdavam.com/publics/img/book/cover/thumb/cover-2625_672_954.webp?build=1629732459 https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/c81bfc1446b51366a34ca3065ae28eda/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/e48fe0c491e64ef626921412b236a434/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/1ddb0e1c7e3032df5807151b586e4963/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/be47af6ceedc2accac74bfb65e6e4870/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/23097b424315a1a4d18f2782ec383f66/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/232497a9609f3341f07f81616750e69a/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/662f5dd3e63d79872d1fa57e6ce4758b/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/e0ba669a9bae9ac0fff4f48eee423008/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/64a8267e38fec58b7353da97f047b53b/image.webp https://izdavam.com/ro/download/readPreview/2625/43f17dfb256f2531911557f919fcbba5/image.webp