Adnotare
"...Старая се да гледам често към небето, точно заради такива картини.. Облак, ще кажете, като облак.. Има ги под път и над път. И сте прави.. ама донякъде. И те пътуват с история милите..носени от бурния, а понякога и неносени от липсата на такъв, вятър. И често в тях се намира изкуство, история, чувство.. или най-общо казано – въображение. Въображението посвоему е хубаво нещо.. Кара те да твориш, да създаваш.. или най-простичко, както и в този конкретен случай – да избягаш от реалността... "