Отново сам
Самота.
Спокойствие.
Тишина.
Сам поетът седеше
в гората и пишеше
стиховете си.
Спокойствието в душата му -
дар бе за неговата муза.
Здрача настъпи.
Мрака му даваше утеха.
Той стана.
Пое си въздух и
тръгна, за да
дойде утре пак.Отново сам
Самота.
Спокойствие.
Тишина.
Сам поетът седеше
в гората и пишеше
стиховете си.
Спокойствието в душата му -
дар бе за неговата муза.
Здрача настъпи.
Мрака му даваше утеха.
Той стана.
Пое си въздух и
тръгна, за да
дойде утре пак....
Adnotare
Отново сам
Самота.
Спокойствие.
Тишина.
Сам поетът седеше
в гората и пишеше
стиховете си.
Спокойствието в душата му -
дар бе за неговата муза.
Здрача настъпи.
Мрака му даваше утеха.
Той стана.
Пое си въздух и
тръгна, за да
дойде утре пак.