Анотация

Аз не зная това как се случи - да се влюбя за втори път. Силно! Да стоя под липата на двора и да чакам дъждът да ме милне, сякаш... милват ме твоите думи, а дъхът ти с дъха ми се слива... Птичи кряк! Аз внезапно се сепвам! Черен облак до мене се свлича и ми пречи да чувам гласа ти, а духа ми в небето завлича... И се чувствам сама в тъмнината, само с тръпка - любов непознала! Без вина - във вини потопена, но със шепот от дъжд напоена... А духът ми - отвлечен от облак - не е в мен, та за теб да копнея, не е в мен, та за теб да си мисля, и не мога... за теб да милея!