Галина Сарандева
-
Анабела
Vizualizează
Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
Adnotare
Луната - старата кокетка,махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
Informații
Genuri
Pagini
44
Format
A5 (14.8Х21 cm)
Limba
Tipul coperții:
Copertă broşată
Corpul cărții - Culoare
Colorat
ISBN
978-131-181-943-7
Anul publicat
Designer de coperta
Livrare la
04-10-2023 sau 06-10-2023