Галина Сарандева
-
Анабела
Look inside
Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно. Луната - старата кокетка,
махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно....
Annotation
Луната - старата кокетка,махна сребърната си наметка.
Свитата събра превзето,
напусна бавничко небето.
Ефирна нощница облече,
оттегля се за отдих вече.
И нали е в женски род,
намаза си лицето с плод,
да е младолика и сияйна,
че красотата е нетрайна.
Сама старателно постели
легло от облаци дебели.
Изтощена, но щастлива,
зави се със мъглата сива.
Духна светлата звездичка,
блещукаща като свещичка.
Прозя се отегчено, морно,
заспа като дете покорно.
Info
Genre
Pages
44
Format
A5 (14.8Х21 cm)
Language
Binding:
Soft binding
Body of the book - Color
Colorful
ISBN
978-131-181-943-7
Year published
Cover designer
Delivery till
09-06-2023 or 13-06-2023