Апогей на любовта
Adnotare
Обич, без която полудявам
Когато тръгна, просто заваля,
небето с молещи сълзи заплака,
от липсата ти страшно заболя,
перона опустя, намразих влака
и всичките моменти самота,
и жадното очакване за цялост,
и допира на влюбена ръка,
и погледа на стигнатата зрялост,
и сливането нежно на тела,
и клетвите, обвити във безкрайност,
и битката с разкъсваща тъга,
и порива ми сляп от всеотдайност.
С треперещи ръце, юмруци свил,
за сетен път болезнен дъх стаявам,
плачи, небе, за спомен скъп и мил,
за обич, без която полудявам!!
29.06.2017
Стефан Александров
