Annotation

Обич, без която полудявам Когато тръгна, просто заваля, небето с молещи сълзи заплака, от липсата ти страшно заболя, перона опустя, намразих влака и всичките моменти самота, и жадното очакване за цялост, и допира на влюбена ръка, и погледа на стигнатата зрялост, и сливането нежно на тела, и клетвите, обвити във безкрайност, и битката с разкъсваща тъга, и порива ми сляп от всеотдайност. С треперещи ръце, юмруци свил, за сетен път болезнен дъх стаявам, плачи, небе, за спомен скъп и мил, за обич, без която полудявам!! 29.06.2017 Стефан Александров