Тодор Влайков
-
Дядовата Славчова унука
Vizualizează
Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя? Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?...
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя? Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?...
Adnotare
Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?
Informații
Genuri
Pagini
134
Format
A5 (14.8Х21 cm)
Limba
Tipul coperții:
Copertă broşată
Corpul cărții - Culoare
Alb-negru
Anul publicat
Editor
Designer de coperta
Formatator
Livrare la
14-12-2023 sau 18-12-2023