Тодор Влайков
-
Дядовата Славчова унука
Look inside
Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя? Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?...
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя? Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?...
Annotation
Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушали за него, оня дебелият, дето носеше самурен кюрк и яздеше един черен арабски кон, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А работникът в селския тефтер, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.Помня го аз хубаво дядо Славча. Шестнайсет или седемнайсет години, не знам добре, ще станат по Света Варвара, откакто се е поминал, бог да го прости, ама сякаш, че и шейсет да се минат, пак няма да го забравя. Та и забравя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и неговия разум имаше ли ги някъде? Какъв беше пък приказлив, пък работен, пък набожен! Къде сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Няма да намериш в селото сега дядо Славча и дядо Цонка Светогореца, и дядо Хаджи Поп Неделя?
Info
Genre
Pages
134
Format
A5 (14.8Х21 cm)
Language
Binding:
Soft binding
Body of the book - Color
Black and white
Year published
Editor
Cover designer
Formatter
Delivery till
02-06-2023 or 06-06-2023